В България ли да търсим причината, студентите ни да учат в чужбина?

10.10.2011

Според статистиката, все по-голям брой родни кандидат-студенти предпочитат през последното десетилетие да следват в чужбина, вместо в някое от българските висши учебни заведения. Тази тенденция се наблюдава независимо от факта, дали след завършването си те имат намерение да живеят и се реализират професионално зад граница или със заветната диплома под ръка да се върнат у нас с доста по-големи перспективи от връстниците си за намиране на по-престижна работа. Дали причината е единствено в далеч по-голямото, световно признато и доказало се през годините качество на чуждестранното висше обучение или немалък дял във формирането на една подобна, модерна за българските условия, традиция не може да се търси и в недостатъците на нашата образователна система?

 

Родните университети през последните години, не само, че не намират място сред първите сто-двеста, в която и да е европейска или световна класация за образование, но и оскъпиха значително и нелогично обучението си. На фона на родните реалности и условия и при ниската пазарна конкурентоспособност, която им осигурява нашенската диплома, студентите у нас се оказва, че далеч не плащат евтино, особено за съмнителното качество на продукта, който получават в замяна. За да се издържат, българските висши училища неотдавна се изхитриха да привличат по-голям брой учащи се от чужбина. Тук обаче парадоксът е, че за чужденците обучението в най-евтините специалности излиза около три хиляди евро годишно, което далеч не е малка такса в международен контекст, а тъкмо обратното. По този начин съмнителният престиж на нашите ВУЗ-ове се „изчетква” предимно от онези младежи идващи зад граница, които си „пазаруват” формални дипломи, без да си дават дори много-много зор да научат добре български по време на престоя си.

 

Фактът, че в най-скоро време се очаква кабинетът да инициира промени в законодателството, развързващи ръцете на българските висши училища да увеличават таксите си, без това да е обвързано с минималната работна заплата, означава, че предстои не след дълго таванът на парите, които трябва да заплащат студентите у нас, да се вдигне още. И в момента в много специалности в България обучението нито е евтино, нито излиза  „почти безплатно”. През миналата година, например, минималната такса в излизащите най-тънко образователни курсове бе 289 лева, а за тази се покачи на 340. Около четири хиляди общо пък в момента излиза, ако искаш да вземеш бакалавърска диплома по медицина или в спортните специалности. На година в тях таксата за обучение е към хиляда лева. Ако пък искаш да продължиш да учиш по-нататък и се запишеш в магистърска програма, съответно разходите ти още по-значително ще се увеличат.

 

Обикновено българските ВУЗ-ове легитимират това, че вземат, както и колкото могат повече пари от възпитаниците си, карайки ги по този начин да поемат върху крехките си плещи доста по-голям дял от „справянето” с кризата в образователния сектор, отколкото могат те безболезнено да си позволят, с намалените държавни субсидии за сферата на висшето обучение. Сега, когато таванът за таксите отпада, изобщо не се знае, докъде ще стигнат във финансовите си претенции към родните младежи, обезкръвените откъм свежи и безпроблемно получени парични ресурси и дотации нашенски университети. Понастоящем законодателството у нас предписва студентите да доплащат до 50 на сто от разходите по тяхната издръжка, която също на книга се поема от държавата под формата на целеви академични субсидии. Последните обаче вече бяха необосновано (освен по логиката на това, „че е криза”) понижени от 866 на 693 лева, като същевременно финансовия дял на учащите се във формирането на общата сума се увеличи. В подобни условия, неслучайно се заговори за поголовно връщане на платеното обучение в България, което изобщо няма да е панацея за намирането на лесни пари за сектора, поради демографската криза и нарастващата вълча конкуренция между ВУЗ-овете за оредяващите все повече родни студентски редици.

 

На фона на всички тези недостатъци на българското висше образование изобщо не е учудващо, защо представители на западни колежи и университети се появяват все по-често с примамливи оферти към нашите кандидат-студенти за качествено обучение зад граница. За сравнение – в скандинавските страни изобщо, например, няма такса в местните държавни висши училища, същото е положението и в Гърция и Унгария, а в Чехия се плаща само за регистрация, във Франция тя е около 174 евро и т.н. Вдигането на тавана на това, което се поема от българските студенти, по отношение на издръжката им от 33 процента на 50 и очакваното още по-голямо увеличение на образователните услуги у нас, логично предопределят простичкия факт, че тепърва чуждестранните висши училища ще навлизат все по-масирано на родния пазар.

 

В подобна атмосфера между 21 и 23 октомври в Националния дворец на културата в столицата ще се проведе поредното, вече пето, издание на най-успешното международно изложение за средно и висше обучение в България – престижният форум „Образование без граници”. През тази година той се осъществява с помощта на Европейския съюз и ЮНЕСКО, като в дните на провеждането му ще бъдат реализирани и интересни интернационални арт проекти. Традиционно най-очакваният акцент на изложението ще бъдат новите и интересни оферти на различните чуждестранни университети, колежи, академии, институти, училища и т.н. за висококачествено обучение зад граница, които ще бъдат представени пред ставащата все по-взискателна българска аудитория от студенти, ученици, родители, специалисти и журналисти. На петото издание на „Образование без граници” ще дойдат именити и престижни висши учебни заведения от страни като Великобритания, САЩ, Дания, Испания, Холандия, Белгия, Канада, Австрия, Финландия, Естония, Япония, Гърция, Хърватия и др. Входът за посетители на дългоочакваното събитие е свободен след направена онлайн – регистрация на адрес: http://www.edu-fair.eu  или на място по време на самото изложение.

 

За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:

 

РОДИНА - България,

гр. София 1000

ул. "Ген. Й. Горко" 74, ет. 1

Телефони: +359 2 988 86 04

+359 887 099 730

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:office.bery1@gmail.com

 

РОДИНА – България,

гр. Варна 9000,

ул. Любен Каравелов № 6

Телефони: 07001 84 48

0885 31 24 60

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:sofia_varna@abv.bg

Изпрати на приятел